Етилацетатът лесно се хидролизира. Когато водата присъства при стайна температура, тя постепенно се хидролизира до получаване на оцетна киселина и етанол. Добавянето на следи от количество киселина или алкали може да насърчи реакцията на хидролиза. Етилацетатът също може да бъде подложен на обща реакция на общи естери като алкохолиза, аминолиза, преестерификация и редукция. В присъствието на натриев метал, той се кондензира самостоятелно до образуване на 3-хидрокси-2-бутанон или етилацетоацетат; той реагира с реактива на Grignard, образувайки кетон, който допълнително реагира, за да се получи третичен алкохол. Етилацетатът е сравнително устойчив на топлина, загрява се от 290 ℃ за 8 до 10 часа без промяна. Разлага се в етилен и оцетна киселина при преминаване през червената тръба с горещо желязо и се разлага във водород, въглероден оксид, въглероден диоксид, ацетон и етилен чрез цинков прах, нагрят до 300 ~ 350 ℃, и може се разлагат във вода, етилен и въглероден диоксид чрез дехидратация на алуминиев оксид при 360 ℃ и ацетон.
Етилацетатът се разлага чрез ултравиолетово лъчение, за да се получи 55% въглероден оксид, 14% въглероден диоксид и 31% водород или метан и други запалими газове. Реагира с озон, образувайки ацеталдехид и оцетна киселина. Газообразният водороден халид реагира с етилацетат за получаване на халогениран етан и оцетна киселина. Сред тях най-реактивен е водородният йодид. Водородният хлорид трябва да бъде под налягане, за да се разложи при стайна температура. Нагрява се до 150 ° С с фосфорен пентахлорид, за да се получи етилхлорид и ацетил хлорид. Етилацетатните и метални соли образуват различни кристални комплекси. Тези комплекси са разтворими в абсолютен етанол, но неразтворими в етилацетат и лесно се хидролизират във вода.